Климатичен апокалипсис хлопа на вратата

Ако в началото на XXI в. човечеството продължава да пренебрегва климатичните промени, то съвсем скоро ще се сблъска с мащабна икономическа криза, съизмерима с Голямата депресия от 30-те години на XX век. Това е един от основните изводи в доклада на известния британски икономист сър Никълъс Стърн, публикуван преди дни. Изследването е първият значим принос на икономист по темата за глобалното затопляне, която досега интригуваше главно учените. Еколози коментираха, че светът най-после се е пробудил за опасността, за която те предупреждават от години.

Бившият главен икономист на Световната банка Никълъс Стърн предупреждава, че човечеството е изправено пред непознат апокалипсис, който вече хлопа на вратата. Ако не се вземат бързи мерки срещу глобалното затопляне, твърди Стърн, световната икономика ще понесе щети за 3.68 трилиона британски лири (6.98 трилиона долара). Повишаването на температурите дори с 2-3 градуса ще намали производителността на световната икономика с 3%. Ако затоплянето на планетата е повече от 5 градуса, загубите ще достигнат до 10%. Най-тежки ще бъдат последиците за най-бедните държави.

Цената на борбата - 1% от световното БВП

Човечеството трябва да похарчи в борбата с глобалното затопляне 1 % от годишния БВП на планетата, тоест близо 350 млрд. долара, ако не иска ръстът на този феномен да се повиши с 5 до 20 пъти, е изчислил икономистът. Дори и незабавно да се сложи край на замърсяването обаче, парниковите газове в атмосферата ще продължат да предизвикват затопляне на климата в продължение на още 30 години, а нивото на моретата ще продължи да се покачва в продължение на век. Температурите ще нараснат с 2-3 градуса в следващите 50 години, ако се запази настоящата тенденция.

Ако емисиите на парникови газове продължат да нарастват, температурите ще се повишат с още няколко градуса и това ще има тежки последствия предимно за бедните страни по света. Бързите и необратими процеси ще предизвикат смъртта на най-малко 200 млн. души в резултат на продължителни суши или наводнения. Топящите се ледници ще повишат първо риска от наводнения, а после ще намалят запасите на планетата от вода и това ще застраши една шеста от населението на Земята, главно на Индийския субконтинент, Китай и Южноамериканските Анди. Като представя катастрофалната визия за стотици милиони бежанци, наводнения и засушавания, сър Никълъс отбелязва, че цената на бездействието може да се измери и със загубата на 20% от световният БВП.

При представянето на доклада, разработен по поръчка на британското министерство на околната среда, премиерът Тони Блеър определи 700-те страници като "най-важния доклад за бъдещето" изготвян от неговото правителство. Британският министър на околната среда, прехраната и селските въпроси Дейвид Милибанд обаче отбеляза, че екологичното предизвикателство е също така и възможност за нови пазари, за нова работа, нови
технологии, нов износ.

Между щетите и възможностите за икономиката

Борбата с глобалното затопляне дава и нови възможности за световната икономика. Пазарът на енергийни продукти с нисък разход на традиционните горива се оценява на най-малко 500 млрд. долара годишно до 2050 г. Стърн препоръчва на британското правителство да създаде специална комисия, която да провежда политика в подкрепа на местните компании да инвестират в развитието на екологични технологии, които ще доведат до откриването на нови 100 000 работни места. Повишаването на заетостта ще компенсира намалелите приходи в бюджета от спадналото потребление на традиционните горива и енергийни ресурси. Към 2050 г. ползите от активната политика по ограничаване на парниковите газове ще възлизат на 2.5 трилиона долара (1.32 трилиона британски лири).

Сър Никълъс Стърн настоява Великобритания да работи активно със Световната банка за създаването на фонд от 20 млрд. долара, които да бъдат използвани за инициативи в третия свят за ограничаване на замърсяването и намаляване на отрицателните последици от глобалното затопляне. Известният икономист настоява развитите индустриални страни активно да работят с Бразилия, Папуа Нова Гвинея и Коста Рика за спасяване на тропическите гори, застрашени от изсичане. Освен това до 2010 г. 5% от автомобилите на Острова трябва да използват биогорива.
Критиките: Изводите на Стърн са политически
Изводите в доклада на Стърн са едностранчиви, а изискванията за ограничения са насочени главно към развитите индустриални държави и съвсем малко към Китай, чиято бързоразвиваща се икономика има не по-малка вина за глобалното замърсяване. Това бе първата реакция на австралийския премиер Джон Хауърд, чиято държава не е подписала Протокола от Киото. Няма и да го подпишем, защото той не е ратифициран от големите замърсители в Азия, заяви Хауърд.

Известният австралийски изследовател Алън Ууд определи пред "Аустрелиън" изводите от доклада на Никълъс Стърн повече като политически, а не икономически. Според него в искането до 2050 г. вредните емисии да намалеят с около 60% спрямо нивото им от 1990 г. прозират политически цели, отколкото реални финансови или екологични механизми за контрол.

Европейският съюз (ЕС) е далеч от целите за намаляване на емисиите парникови газове, договорени в Протокола от Киото, коментира EUОbserver. Германия, Дания и Финландия са отличници, но Испания и Италия сериозно изостават.

Съществуват и много критици сред икономистите на подхода, използван от Никълъс Стърн, отбелязва АФП. Повечето от тях смятат, че промените на климата не са подвластни в такава степен на човека и най-добрият начин да се борим с тях е подкрепата за икономическия растеж, за да могат страните да разполагат с достатъчно средства за финансирането на адаптацията към реалностите на бъдещето.

Бъдещите поколения може и да приветстват доклада, изготвен от бившия икономически директор на Световната банка, като превратен момент в борбата с глобалното затопляне, а може и да го сметнат за пропусната възможност, коментира в. "Индипендънт". Докладът на Никълъс Стърн излиза в навечерието на предстоящия дебат в ООН на 6 ноември по новия документ, който трябва да наследи изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Великобритания настоява новото споразумение да обхване САЩ, Индия и Китай, които са най-големите замърсители. Лондон иска и от ЕС да предприеме по-сериозни мерки срещу отделянето на вредни емисии като първа стъпка към установяването на унифицирана световна система за търговия с парникови газове