Възможно ли е човешката цивилизация да се срине?

Сериозни учени предупреждават за глобални заплахи

Дилън Евънс

Възможно ли е цивилизацията ни да рухне в рамките на нашия живот или на този на децата ни?
До неотдавна подобна безумна идея беше запазена за лудите или окултистите. През последните години обаче все повече интелигентни и влиятелни хора предупреждават, че крахът на цивилизацията ни е реална възможност. Много от тези хора са сериозни учени, включително лорд Мей, Дейвид Кинг и Джаред Даймънд - хора, които по принцип не са свикнали да преувеличават или да драматизират.

Всичките нови предвестници на края на света предупреждават за едни и същи заплахи, най-вече климатичните промени, изразходването на ресурсите и неравновесието в населението. Онова, което буди безпокойството им, е че много от тези опасности са взаимно свързани. Трябва да се справим с всичките наведнъж, за да имаме шанс да предотвратим краха на цивилизацията ни, предупреждават учените.
Много общества - от маите в Мексико до полинезийците на Великденските острови, са изчезнали в миналото, често поради същите причини, които застрашават и нас. Както обяснява в последната си книга Даймънд маите са изразходвали един от основните си природни ресурси - дърветата, и това е предизвикало серия проблеми като ерозията на почвите, намаляването на площта на използваеми земи за земеделие и суша.
Нарастващото население тогава е било изправено пред ограничаване на количеството храна, а това от своя страна е довело до миграции и кървава гражданска война. Изчезването на цивилизацията на Великденските острови е станало по същия модел - обезлесяването е довело до други екологични проблеми и война.
За разлика от тези мъртви общества, нашата цивилизация е глобална. От положителна гледна точка глобализацията означава, че като част от света попадне в беда, той може да поиска помощ от останалите. Нито маите, нито жителите на Великденските острови не са могли да разчитат на подобен лукс, тъй като всъщност са били изолирани общества. Погледнато от отрицателната страна обаче глобализацията означава, че когато една част от света попадне в беда, бедата бързо може да бъде "изнесена". Ако модерната цивилизация рухне, това ще стане навсякъде. Сега всички ние или съществуваме, или падаме заедно.
Рухването на света вероятно ще последва основните модели на краха на по-малките цивилизации, но в по-мащабна степен. С маите бедата е започнала в един район, но е обхванала цялата цивилизация. Днес, когато климатичните промени правят дадени райони по-негостоприемни от други, все повече хора ще се преместят да живеят в по-приятни за живеене места. Нарастващото население ще ги превърне в по-неприятни за живеене и ще доведе до други миграции и до ефекта на доминото.
Големите придвижвания на хора и капитали ще поставят под напрежение международната финансова система и тя може да поддаде. В книгата си "Бъдещето на парите" белгийският икономист Бернар Лиетар твърди, че световната парична система вече е много нестабилна. Финансовите кризи са се увеличили през последното десетилетие. Кризата в Югоизточна Азия от 1997 година беше по-голяма от мексиканската криза от 1994 година и беше последвана от руската криза през 1998 година и бразилската през 1999 година. Това е друг пример за това как глобализацията може да увеличи, а не да намали риска от общ срив. Това няма да е краят на света. Рухването на модерната цивилизация ще доведе до смъртта на милиони хора, но няма да сложи край на човешката раса. Няколко маи са оцелели, като са изоставили градовете си и са се скрили в джунглата, където продължават да живеят и до днес. По същия начин някои ще оцелеят при края на индустриалната епоха, като се върнат към прединдустриалния начин на живот.
Огромните мащаби на подобен сценарий ни пречат да си го представим. Човешко е да си мислим, че светът ще продължи да съществува, както досега. Трябва обаче да запомним, че в годините преди рухването на цивилизациите им, маите също са били убедени, че светът им ще продължи да съществува вечно.